FAQ

„Dopóki nie odrzucimy wszystkich śladów niewolnictwa”. Repetycyjność polityki państwa bułgarskiego wobec Pomaków

Data publikacji: 2023

Prace Historyczne, 2023, Numer 150 (2), s. 337 - 353

https://doi.org/10.4467/20844069PH.23.020.17957

Autorzy

Petar Dobrev
The St. Kliment Ohridski University of Sofia
https://orcid.org/0000-0002-5666-213X Orcid
Wszystkie publikacje autora →

Tytuły

„Dopóki nie odrzucimy wszystkich śladów niewolnictwa”. Repetycyjność polityki państwa bułgarskiego wobec Pomaków

Abstrakt

“Until we discard all traces of slavery.” Repetitiveness of the Bulgarian State’s Policy towards the Pomaks

The new Bulgarian state, which reappeared on the map of Europe in 1878, was inhabited by a multiethnic, multi-religious and multi-cultural population. The unification of the national structure was treated as an important task being faced by the authorities in Sofia. Part of this demographic mosaic were Pomaks – Bulgarian-speaking Muslims whose number in the country increased after the Balkan War. Compared to the policies of other Balkan countries, Bulgaria had a relatively tolerant attitude towards Muslims, who were mostly Turks. The Pomaks were perceived by the state as Bulgarians who had cut themselves off from their ancestors. This attitude led to repeated waves of state repression throughout the 20th century, including the period of socialism. The article attempts to trace actions taken by the Bulgarian state to separate Pomaks from the Muslim tradition, which – although unsuccessful – left serious wounds in the historical memory of both Christians and Muslims.

 

Tłumaczenie: Krzysztof Popek

Bibliografia

Źródła archiwalne

Centralne Archiwum Państwowe w Sofii (Централен държавенархив, ЦДА): fond 166к. 

Regionalne Archiwum Państwowe w Płowdiwie (Регионален държавен архив в Пловдив, ДА-Пловдив): fond 52к. 

Opracowania

AlhaugG., KonstantinovY., Names of the Bulgarian Pomaks, „Nordlyd” 1991, no. 17. 

АрнаудовМ., Родопските помаци, Народописно-исторически преглед, София 2010. 

ГеоргиеваЦ., Помаци-българи мюсюлмани, [w:]Общности и идентичности в България, съст. А. Кръстева, София 1998. 

Груев М., Кальонски А., Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим, София 2008. 

Димитров С., Демографски отношения и проникване на исляма в Западните Родопи и долината на Места през XVXVIIв.,„Родопски сборник” 1965,т. 1. 

Дружба “Родина” и възрожденското движение в Родопа (1937–1947). Документи,съст. Х. Христов, А. Караманджуков,  „Родопски сборник“ 1995, т. 7. 

Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето,съст. Г.Марков, С. Михайлов,София 2009. 

Желязкова А., Алексиев Б., Назърска Ж., Мюсюлманските общности на Балканите и в България, София 1997. 

Заблуди и фалшификации за произхода на българите мохамедани, съст. Х. Гиневски, Смолян 2010. 

Иванова Е., Отхвърлените “приобщени” или процеса, наречен “възродителен” (19121989), София 2002. 

Карахасан-ЧънарИ., Етническите малцинства в България, София 2005. 

Маринов Ч., От ‘интернационализъм’ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозни общности, [w:] История на Народна република България. Режимът и обществото,София 2009. 

Михаил Д., От “местна” към “европейска” идентичност: променящи се идентичности на помашкото малцинство в Гърция, [w:] Да живееш там, да сънуваш тук: емиграционни процеси в началото на 21 век, ред. М. Карамихова, София 2003. 

Мустафа Шарков и дружба „Родина“ в Чепинско,съст. С. Кендерова, С. Михайлова,София 2010. 

Панайотова Б., Българи-мохамедани и християни в Централните Родопи – поглед върху техните взаимоотношения,[w:]Аспекти на етнокултурната ситуация в България и на Балканите, т. 2, София 1992. 

Петров П., Съдбоносни векове за българската народност (кр. на XIVв. – 1912 г.), София 1975. 

Покръстването на българите мохамедани 19121913. Докумeнти, съст. В. Георгиев, С. Трифонов, София 1995. 

Попконстантинов Х., Няколко думи за изселването на помаците из Родопските покрайнини, „Българска сбирка”1895, бр. 1. 

Райчевски С., Българите мохамедани, София 2004. 

Старозагорски митрополит Методий, Покушенията на католическата пропаганда в гр. Ст. Загора. Борба за смърт или живот на България, СтараЗагора 1899. 

СтояновД., Заплахата. Великодържавният национализъм и разузнаването на Турция против България, София 1997. 

СтояноваП., Покръстването на българите мюсюлмани, „Анамнеза” 2006, год. І, кн. 3. 

Тодорова М., България, Балканите, светът: идеи, процеси, събития, София 2010. 

ШишковС., Помаците в трите български области: Мизия, Тракия и Македония, Пловдив 1914. 

Шишков С., Помашки сълзи, „Български преглед” 1896, кн.ІV. 

Materiały internetowe

https://www.academia.edu/3302407/Bibliography_Bulgarian_speaking_Muslims_Pomaks_[4.02.2023]. 

Асан станал Алексей на 8 години, „Стандарт”15.02.2010, http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=313547[4.02.2023]. 

БоневаT., Власти и идентичност на Балканите, http://anamnesis.info/broi1/boneva.php[4.02.2023]. 

ЕлдъровС., Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878–1944 г., http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1878-1944.html[4.02.2023]. 

Лилова Д., Балканите като родина? Версии за териториалната идентичност на българите под османска власт, http://liternet.bg/publish8/dlilova/balkanite.htm[4.02.2023]. 

Разказ на Ибрахим Кадри, роден 1928 г., с. Корница, http://anamnesis.info/documents/Ibrahim_Kadri_Kornitsa_1928.pdf[4.02.2023]. 

Разказ на Ибрахим Сърмали, роден 1916 г., с. Корница, записан 2010 г., http://anamnesis.info/documents/Ibrahim_Sarmali_Kornitsa_1916.pdf[4.02.2023]. 

Разказ на Салих Буковяин, роден 1975 г., с. Брезница,http://anamnesis.info/documents/Salih_Bukovyain_Breznica_1975.pdf[4.02.2023].

Informacje

Informacje: Prace Historyczne, 2023, Numer 150 (2), s. 337 - 353

Typ artykułu: Oryginalny artykuł naukowy

Tytuły:

Polski:

„Dopóki nie odrzucimy wszystkich śladów niewolnictwa”. Repetycyjność polityki państwa bułgarskiego wobec Pomaków

Angielski:
“Until we discard all traces of slavery.” Repetitiveness of the Bulgarian State’s Policy towards the Pomaks

Autorzy

https://orcid.org/0000-0002-5666-213X

Petar Dobrev
The St. Kliment Ohridski University of Sofia
https://orcid.org/0000-0002-5666-213X Orcid
Wszystkie publikacje autora →

The St. Kliment Ohridski University of Sofia

Publikacja: 2023

Status artykułu: Otwarte __T_UNLOCK

Licencja: CC BY  ikona licencji

Udział procentowy autorów:

Petar Dobrev (Autor) - 100%

Korekty artykułu:

-

Języki publikacji:

Polski